Правото на свободно движение, залегнало в основата на Европейския съюз, се отнася до семействата на европейските граждани. Много семейства, обаче, престават да бъдат считани за такива в момента, в който стъпят в друга държава – защото свободното движение на семействата на европейски граждани не се отнася до еднополовите двойки. При движението на встъпила в законен брак еднополова двойка в страна членка на ЕС, която не признава брачно равенство, правата й автоматично се отнемат – което поставя двойката – и децата в семейството – в много уязвима позиция.
Кристина и Мариама, австралийско-френска двойка жени, които пребивават в България, знаят от първо лице за последиците на тази политика. Те сключват брак във Франция и през 2016 г. се установяват в България. Кристина, която има австралийско гражданство, получава разрешително за пребиваване в България по линия на брака си с Мариама. Година по-късно, в средата на истерията около Истанбулската конвенция, дирекция „Миграция“ отказва да продължи пребиваването ѝ на основание, че еднополовите съюзи не се признават от българската конституция. Кристина започва съдебна битка, която печели на първа инстанция. Делото се обжалва пред Върховен административен съд. Подобни дела се водят в редица други страни, а през юли Съдът на ЕС се произнесе в полза на правата на еднополовите двойки в Директивата за свободно движение.
Кристина и Мариама междувременно започват петиция, която да постави въпроса на европейско равнище. Докато Европейският съюз няма правомощията, за да осигури брачно равенство навсякъде, той има задължението да осигури правото на свободно движение за всички европейски граждани и техните семейства.